Трябва ли през пролетта детето да пие витамини

Съвременните майки се притесняват, когато детето им непрекъснато боледува, точи сополи или подкашля. И първият въпрос, който задават през пролетта е дали е имунитетът на хлапето не е паднал и дали няма авитаминоза.
Терминът "авитаминоза", който всички толкова обичат да използват, е неправилен, категорични са специалистите. 
Префиксът "а-" означава, че даден витамин почти напълно липсва в организма. Такива тежки състояния вече са изключително редки. В страни, където няма глад, причината обикновено е сериозно заболяване, което пречи на детето да усвои витамина, дори и да идва от храната.
Класически пример е болестта бери-бери, по-известна като нощна слепота. Поради дълбок дефицит на витамин А, човек вижда много лошо привечер. Възникват и други очни и кожни заболявания.
Друг пример е скорбутът. Възниква при недостиг на витамин С и се проявява под формата на кървене на венците, кръвоизливи под кожата.
Съвременните майки и бащи, които четат и се интересуват, знаят, че повечето деца днес нямат подобни дефицити от витамини. 
Така че правилният термин е, "хиповитаминоза". "Хипо-" означава "под", "по-малко".

Растящият организъм получава по-малко витамини, отколкото се нуждае. Това също е лошо, но не е критично.

Снимка: Getty

Всъщност хиповитаминозата при съвременните деца също не е толкова често срещана. По правило тя възниква поради много лошо хранене, сериозни заболявания на храносмилателната система или хронични инфекции. 
Детето може да не приема достатъчно витамини и те да са под нормата. Но това не се проявява с никакви симптоми.
Чести настинки, постоянна умора, лош успех в училище, нестабилни емоции, редки изпражнения, чупливи нокти - подобни прояви могат да се дължат на стотици различни причини.

Дали наистина детето има дефицит на витамини и минерали, може да установи само лекар. Точни данни могат да бъдат получени чрез кръвни тестове за витамини.

Кога има нужда от витамини
Експертите не са на едно мнение дали през зимата и пролетта трябва да се пият витамини.
Някои смятат, че витаминната профилактика е необходима само през зимата и пролетта, а други настояват да е целогодишна.
Смята се, че през лятото децата ядат много продукти "от градината", така че получават достатъчно витамини. През зимата, когато „резервите“ в тялото се изчерпват, витамините не достигат и пикът достига своя връх в началото на пролетта.
Много витамини обаче не се съхраняват в тялото – те трябва да се доставят редовно. Това е аргумент в полза на приемането им през цялата година, ако, разбира се , е необходимо.
Почти всички необходими витамини (а те са нужни в малки количества) получаваме от храната.

Съвременното меню не зависи от сезона
Единственият витамин, който липсва на повечето от нас, особено след зимата, е витамин D, който трябва да се добавя към храната през всички сезони, когато няма слънце.
Мултивитаминните добавки са не само безполезни, те могат да бъдат вредни, така че употребата им не се препоръчва.
Ако вашият лекар открие признаци на някаква хиповитаминоза у детето, ще предпише конкретен витамин и то в терапевтична доза.

Има ли периоди, когато нуждите са по-високи 
Всяко дете преминава през така наречените критични периоди на развитие.
На 3-годишна възраст растежът се ускорява и често се разминава с работата на нервната, ендокринната и сърдечно-съдовата система.

На 5-7 години нервната система активно съзрява. Идва "първият ръстов скок" – височината се увеличава значително, до няколко сантиметра годишно.
На тази възраст децата тръгват на училище, далеч не винаги е лесно да се адаптират към новия начин на живот.

На 11-15 години започва пубертетът и почти всички органи и системи претърпяват огромни промени.

През критичните периоди на развитие тялото е особено уязвимо, нуждае се от повече хранителни вещества, минерали, витамини.
Нуждата от витамини се повишава при високо психическо и физическо натоварване, алергични заболявания, чести и хронични инфекции, заболявания на черния дроб и храносмилателния тракт, при прием на някои лекарства (антибиотици и др.).

1. Ако децата се хранят добре, не се нуждаят от профилактичен прием на витамини.

2. Ако не се хранят пълноценно, трябва да променят начина на хранене и менюто, а не да разчитат на витамини и добавки.

3. Дефицитът на протеини, цинк, желязо, витамин А, В6 и фолиева киселина може наистина да доведе до повишена чувствителност към различни инфекциозни заболявания. 

4. Идеята, че мултивитамините помагат в борбата с болестите, е мит.

5. Ако детето се храни пълноценно и заедно с това получава витамини, има рск да развие хипервитаминоза, което също не е полезно.

Профилактичните дози
Витамините се класифицират като биологично активни хранителни добавки. Не всички комплекси на пазара са подходящи за витаминна профилактика при деца.
Ключовата дума тук е превенция.
Според препоръките на експерти от Световната здравна организация и здравия разум, профилактичните дози са тези, които не надвишават дневната норма. И те са различни за всяка възрастова група.

Част от витамините детето ще получи от храната, останалите - от хапчета или сироп. Ако претоварите тялото, може да се появи хипервитаминоза - състояние, което не е по-добро от хиповитаминозата.
Дори "идеално балансираните витаминно-минерални комплекси" не винаги са идеални.
Различните витамини и минерали може да са несъвместими. Например аскорбиновата киселина (витамин С) не се разбира добре с медта, витамин Е - с желязото.
Ето защо, преди да купите рекламираните витамини в красива опаковка за вашето дете, обсъдете това с вашия педиатър.

Мона Василева